Агресията, ражда агресия или какво се получава, когато родителят не знае да възпитава

Какво да кажем за онези хора, които създават война на пътя -пресичат на червено или се возят с превишена скорост? На пътя е лесно да покажеш агресия, да покажеш, колко ти е трудно в живота и как се бориш всеки ден, да оцелееш, защото работата ти е трудна, заплатата малка, шефът ти не те уважава или колегите ти правят мръсно. Има и още стотици причини един човек да покаже светоето недоволство от битието си с агресия, защото е по-лесно да бъдеш агресивен, към някой, когото не познаваш, но няма да видиш никога повече.
Много по-лесно е да се скараш, с една жена, която те е прередила на опашката, отколкото да заявиш, твърдо на майка си, да не се меси във възпитанието на децата ти. Защото майка ти има едно определено държание към теб, създаващо чувство на вина. Ами ако се разсърди толкова много, че не се съгласи вече да взима Гошко от градината? Или ако и кажеш, да не слага тези странни завеси, в твоя хол, може да се обиди толкова много и да ти напомни как те е люляла по цели нощи, как те е водила на почивки, как се е грижила за теб докато си била болна? И ето я, тази висока, млада жена, която се натиска да вземе топъл хляб преди теб и се прави, че не вижда, че си с количка със спящо бебе и разбира се, си преди нея…Погледнах я и в този миг, ядът ми се изпари и се замести със страх. Видях, как тя загуби равновесие и започна да пада, в посока детската количка със сладко спящата ми дъщеря. Опитах да изместя количката в някаква друга посока, но от двете ми страни имаше щайги, едните пълни, а другите празни. Пред мен и зад мен имаше хора и започнах да стъпвам по нечии обувки, но резултата беше изместване от мястото на падане само с около пет сантиметра. Така заклещена с детето в капана на опашката, нямаше мърдане и за да избегна удара просто прикрих детето с ръце и тяло. За секунда останах без дъх и зачаках тази жена да спре да се върти и мята ръце и да падне. Не знам, как тя успя да измести центъра на тежестта си така, че да не падне върху детето, а се строполи върху четири наредени една върху друга празни щайги. Падна по лице, а след това направи едно кълбо напред, с три крачки стигна до касата. Хвърли пари на продавачката и почти летейки, излезе от магазина.
След това акробатично изпълнение, в опашката настана суматоха. Хората коментираха изумени, как може да има толкова нахална жена, която нито гледа къде стъпва, нито че е прередила петима клиенти. Разтичаха се хора от персонала и започнаха да събират парчетата от счупените щайги и да въведат ред пред касите на магазина. Дори управителя излезе и очаквах да каже нещо съчувствено защото за малко избегнах неприятен инцидент с детето. Но той каза само, че нищо не се е случило. Че жената е редовна клиента и просто бърза. За миг настъпи тишина. Огледах се смутено и видях, че всички бяха вперили поглед в управителя, дори и другите работещи в магазина го гледаха със зяпнали уста. Възмутих се, и разбрах, че трябва веднага да се махна от тази суматоха. Внимателно подех към изхода и мислех, че току що за втори път някой направи голямо кълбо в този магазин. Първо беше бързащата жена, която не се интересува дали ще уплаши или ще удари някого, важното беше да стигне до касата макар и през главите на други клиенти. А сега и управителя, който се опитваше да омаловажи случилото се. Точно на входа се наложи да изчакам, защото клиентите масово напускаха, в пълна тишина. Обърнах се и погледнах празния магазин и след това погледа ми се насочи отново към управителя. Той смутено наблюдаваше как всички излизат и оставят на касата пълните си колички и кошници с покупки.
На паркинга на магазина отново засякох, онази висока и руса жена, която създаде такава суматоха. Тя се опитваше да изкара колата си от паркинга. Там се оказа, че има шофьори и пешеходки, които явно и пречеха. Тя натискаше клаксона и бясно мяташе с ръце. Не я чувах какво казва, но личеше че е ядосана. Когато джипът и се изравни с мен, видях лицето и. Познавам я. Познах я! Тя е известен модел, съпруга на известен певец, моя съседка и през ден люлеем децата си заедно на люлките. Изумена стоях на паркинга и се опитвах да анализирам случитото се.
Излишно е да казвам, че кръкът ми не стъпи повече в този магазин. Нито пък видях въпросната жена отново. Само един път това лято засякох детето на площадката, но беше с детегледачката и баба си. Докато се люлееше на люлката, крещеше с все сила, че играчките са нейни и никой да не ги бута или взима. А всеки възрастен знае, че с играчки на детските места не се ходи, защото там освен твоето собствено дете ще има още поне четирдесет, които също ще искат да играят с топката или с куклите и ако искаш да избегнеш сълзи и рев, не носиш нищо със себе си. Площадките са за да тичат децата и да играят на чист въздух, а играчките са за у дома. Докато си разсъждавах така, заедно с другите родители и деца, излязохме от площадката с дъщеря ми. Там остана само въпросното дете, с баба си и детегледачката. А гласът и рязък и силен се чуваше още дълго време зад гърбовете ни: “Ела, глупачке, дай ми топката и да не си посмяла да спреш да ме люлееш!”.
И не става въпрос за критика, защото ако не искаш да бъдеш критикуван или се страхуваш, от сърдити погледи и мърморене, просто си седиш на канапето у дома и не правиш нищо. Да си родител е трудно и отговорно, а най-добрите родители, са онези, които още нямат деца. И никой не се е родил научен, всеки ден е време за четене, за информиране и търсене на решения с детето, защото само една недоспала майка, може да прави шпагати, салта и кълбета в магазина, пред смаяните очи на съседите си и с цената на всичко да купи бързо мляко и да се върне при дерящото се от рев отроче. Но и само една недоспала майка, знае че в израза “Спи като бебе”, няма грам истина. Защото бебетата не спят, те си плачат и в това няма нищо лошо. Това е техният начин да изразят себе си, да кажат какво им е и да покажат чувствата си. Ако обаче майката допусне плача да вземе превес, тогава ставаме свидетели на крещящо и нареждащо дете, което прави майка си, баба си и детегледачката си да изглеждат леко луди и много безпомощни.
Отакто тази същата жена, стана майка за втори път, отново не идва на площадките, нито на разходки, но децата и с две детегледачки и със същата баба, правят цяло представление всеки ден. Няма лошо, намерила е начин поне за малко да бъде сама и да успя да възвърне силите си за да се появява отново по корици на списания и телевизионни предавания.
Цялата тази история се случи преди две години и половина. Поради пълна родителска заетост, си оставаше в графата “Видяни, чути и преживяни”, но не можеше по никакъв начин да влезе в графата “Написани”. Ето че, се получи. За съжаление, нямам възможност за редакция, нито да я чета повторно. Използвам метода, на автоматичното писане и каквото се получи…

Автор: Диляна Иванова

Posted in Бебе, Литература, Майчинство | Leave a comment

За писането след майчинство

След като детето премине една определена възраст и започне да си играе самичко, за майката остава малко свободно време, за да се върне към творческото си занятие. Последно време успях да прочета няколко книги, със съвети за писането. Връщането към писането, след няколко години майчинство, не е лесна работа.

Съветите в прочетените книги, са много полезни, някой не толкова, но на всички им куца един основен показател – свободното време. Свободното време е важно за творческата работа, защото за да пишеш се изисква спокойствие, уединение и желание. Желание не ми липсва, спокойствието и уединението обаче са липсващите звена. Започнах да проучвам темата и разбрах, че най-успешните писатели в световен мащаб, са мъже. Повечето от тях не са били семейни, а онези с жена и деца, в повечето време изобщо не са се сещали за тяхното съществуване.
Малко от значимите жени в листата, са били несемейни или без деца. Изключение прави Агата Кристи, която е била и омъжена и с дете. Тя е получавала вдъхновение за своите произведения, докато е миела чиниите в дома си. Налагало се е да домакинства и да готви и в живота и не липсват лични драми, въпреки това успява да бъде много продуктивен творец. Оказа се, че тя е имала много стриктна програма, няколко сътрудника и литературен агент. Всъщност Агата Кристи е създала нещо, като малка работилница за книги. Ето защо е и успявала да предложи на литературния си агент, един напълно готов продукт.
Стивън Кинг, когато трябвало да пише, се усамотявал в приземния етаж на къщата си, тоест в мазето или избата. Напълно необезпокояван от никого, той е вливал живот в своите герои. В това време, съпругата му е въртяла домакинството, гледала е децата, които както знаем заемат 24 часа от времето на една майка.
Елизабет Гилбърт, просто няма деца. След провала на втория си брак, тя сяда и пише книга, в която обяснява как не иска дете и за раздялата със съпруга си и за пътешествията след тази раздяла. Тази нейна книга става бестселър. Но на мен нейните съвети не ми вършат работа. Аз си имам и детенце и съпруг и нямам никакво желание да оставя семейството си за да ида в Индия и да търся просветление. И тук си го имам.
Като извод от малкото ми проучване, се оказа, че за да може една майка да отдели време след работа да седне и да пише, трябва да има поне едва баба на линия, втора в резерва, детегледачка и помощничка за домакинството – пране, пазаруване, готвене, чистене, гладене и т.н. Въпросът е, че докато работиш, си там и тялом и духом, влагаш всичко от себе си, защото работата е важна и трябва да се приключи в срокове, за да получиш заплата и осигуровки. Детето обаче не е работа. Когато станеш родител, поемаш отговорността за друг човешки живот. И там наистина е непростимо да не присъстваш и някой друг да поеме твоята роля, защото майката е само една. И продължавам да размишлявам по темата, докато правя закуската. По-късно ще се заема и с обяда, а между другото ритам топка, редя пъзел и рисувам с тебешири на двора…
Думите идват и си отиват, но едно богато детство е по-важно от всяка изписана страница в самота. Писането не е самота, може да е бъбрене с приятелка и люлеене на люлката, скачане в локвите и набързо записаване на мислите. И пак се получава, но в замяна имаш едно щастливо дете, доволен съпруг и най-вече време за себе си. Успехът има много лица, но когато си направиш дневна програма и я следваш, успяваш във всичко или поне с повечето важни неща в ежедневието.

Автор: Диляна Иванова

Posted in Бебе, Диляна Иванова, Майчинство | Tagged , , , , | Leave a comment

Кралицата на булчинските рокли превзе небето над Гърция

Диляна Иванова

Дизайнерката Силия Критариотис, която спечели конкурса за нов дизайнерски проект за новите униформи на стюардесите на авиолиниите „Олимпик”, е една от най-известните дизайнери на булчински рокли в света. Continue reading

Posted in Гърция, Диляна Иванова, Мода | Tagged , , , , | Leave a comment

Жива вода

Диляна Иванова (amore)


кречетало дървено затвори

празничния ден

познати мисли пак завръщат се Continue reading

Posted in Диляна Иванова, Поезия | Tagged | Leave a comment

Конче

на Ирини-София

Буря страшна се изви

всичко бяга, даже слънцето се скри,

малкото ни конче не разбира

бяга през дъжда и се почуди

що не идва слънцето да го събуди!

Кети Иванова, 2017

Posted in детска поезия, Кети Иванова, Литература, Поезия | Tagged , | Leave a comment

Коте

на Ирини-София

Коте мило,

милвай рамо,

във крачетата на столчето ми само.

Вентилаторът ще те уплаши,

перката ще те повлачи.

Е, затуй си милвай рамо,

във крачетата на столчето ми само.

Кети Иванова, 2017г.

Posted in детска поезия, Кети Иванова | Tagged , | Leave a comment

Възпитанието на детето от 0 до 3 години

photo: sunvalleykidsacademy.com

Вероятно познавате притеснителни хора, които се чувстват зле, когато трябва да вземат решение и обикновено отлагат до последно всяка крачка към промяната. Те може да не са щастливи в семейния си живот или в работата, която вършат, но нямат сили да променят нещо и покорно търпят, каквото им се случва. Ходят на работа, прибират се, хранят се, спят и поддържат една програма, която ако се обърка, моментално губят почва под краката си и изпадат в самосъжаление, депресия, драма някаква.

Има и друг вид хора – прекалено заядливи, избухливи, клечка кибрит, на момента лумне, изгори около себе си всичко и чак после може да се замисли, дали това е правилно или не. С такива хора също не е лесно да се живее, защото не може да им се угоди. Те са винаги в опозиция на всичко – протестират, сърдят се, стачкуват, членуват в разни организации против нещо. Тези хора, винаги създават проблеми, защото изпитват вътрешна необходимост да се борят срещу нещо, без значение какво.

Твърде покорните възрастни, както и вечно непокорните възрастни, в по-голямата си част, са от онази група „трудни” деца. Едните са отгледани от либерални родители, а другите от прекалено строги,  да не кажа тирани.

В ранното детство, родителят не бива да е твърде строг, но и не бива да изоставя родителската си роля и да допусне детето, да си прави каквото си иска.

Прекалено строгият родител, възпитава с твърда ръка – правила, с шамари, изисквания и натяквания. Прекалено либералният родител – оставя детето пред компютър/телевизор;телефон/ и се радва на тишината, за да си почива или върши други важни неща.

Ето пример за строг и либерален родител, и каква би била правилната реакция в случая:

Детето се тръшка, защото иска сладолед. Строгият родител, ще му издърпа ухото, ще нахока и ще приложи и наказание, за да няма бъдещи неприятни инциденти – като неприлично държание, невъзпитан рев, които да го излагат на улицата. Либералният родител, след първата сълза, веднага се втурва и купува сладолед, за да има тишина и спокойствие и да не се изложи пред хората, с невъзпитаното си отроче.

Добрия подход към детето, в случая е да се изслушат оплакванията му, да се изчака малко да му мине емоцията и когато спре да плаче, с много търпение и спокойствие да обясните, че това държание е неприемливо, че не се прави така и когато иска нещо, може да го получи, само ако мама има пари, ако детето е здраво и ако сезона позволява. И всичко това, без да ви притеснява, какво ще кажат хората – съседката, жената на опашката в магазина и т.н. Защото, в момента, в който помислите за другите хора, автоматично във връзката ви с детето, сте поставили трети човек, а така няма да успеете да изградите здрава връзка с малкото човече.

Детето е огледало на родителите – ако получи усмивка, дава усмивка, ако получи шамар и то раздава шамари. Необходимо е детето да има програма, да следва един ритъм в ежедневието, да знае, какво следва, това го кара, да се чувства сигурно, спокойно и обичано. И най-важното, не спирам да повтарям – детето има нужда от любов, търпение и време.

автор Диляна Иванова

Posted in Бебе, Диляна Иванова, Майчинство | Tagged , , , , | Leave a comment

Шоколад

Възрастна двойка в магазина оглежда шоколадите и сладките изделия. Съпругата казва нежно:

-Ето, мили, има го и твоя шоколад. Виж, колко те обичам, веднага го намерих за теб! Continue reading

Posted in Диляна Иванова, Литература, Разкази, Хранене | Tagged , | Leave a comment

“Лошите” чувства тровят живота ти

“Представи си, че седиш на тръни, ама боде, боли те, тогава се преместваш и сядаш на удобно място. Да се тревожиш означава душата ти да седи на тръни. А защо не се преместиш в нова Continue reading

Posted in позитивно мислене | Tagged , , | Leave a comment

Детето на 2 години и 5 месеца

Преди тичах за здраве, да поддържам форма и да се изфукам с новите маратонки. Сега тичам, за да стигна детето, но не мога вече да я стигна. Понякога и падам. Разгъвам едни плонжове по детските площадки, общински стадиони и всякакъв вид стълби – държавни и частни. Често се случва и публика да ми ръкопляска – много добре технически съм падала. Continue reading

Posted in Бебе, Диляна Иванова, Майчинство | Tagged , , , , | Leave a comment